4 апр. 2009 г., 08:36

Отрицание 

  Поэзия
647 0 15
Как прелитат празните години!
И увличат бъдещите дни.
Киска се животът ми преминал,
а пък аз го моля: остани!
Но го моля, знаете, усмихнат,
както молят пийнала жена:
нека плаче, само че по-тихо!
На всички ни се плаче, ама нá!
А в душата дяволчета пеят!
Ангели жужат като оси!
Осъден на живот, за да живея,
ставам отрицанието си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Все права защищены

Предложения
: ??:??