Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2734
21 янв. 2023 г., 21:37  

Отричане 

  Поэзия
813 17 16

...като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов

 

Не бягам. Ветровете ме отвличат
от лоното на будните ми нощи.
Защото с тъмнината си приличаме,
а бягството е белег на безпомощност.

 

Не скитам. Ветровете ме разкъсват.
Разкъсват всъщност личната ми тяга,
която вечер разпва ме на кръста...
С две думи – ветровете ми прилягат.

 

След порива на късния ми полет,
по изгрева на ранното ти утро
ще се завръщам до безсрамност гола,
за да разпалваш бялата ми лудост.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Свързани произведения
Такава съм си
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поэзия » Любовная
Такава съм си. Още от момиче.
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа, ...
  112  1  2 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пак се върнах тук, Щурче. И ето...
  • Защото вече не пиша.
    Благодаря, че споделихте!
  • Хареса ми елегантното ти "отделяне" от приютявания Е.Евтимов, завяван от черни ветрове... Ветровете ти прилягат и се надявам да не е в реалност, а да те отвличат/приютяват/ само в литературни елегантно проявени негави "лирико-мазохистичности"... ПП: Защо, питам се, като тукашен публикуващ редактор, не публикуваш по-често? Това е ехееей от... Ама е хубаво!
  • Хубаво е.
  • С около две седмици закъснение... Много ти благодаря, Щур! Много!
  • Честит имен ден, Щурче! LY!
  • Благодаря ви!
  • Усетих го. Стихията - Жена(ветровете пасти да ядат). Мъдро, чувствено и красиво.
  • И на мен прилягат. Хареса ми!
  • Мастер, стихът остана суров и сякаш незавършен...Някой ден може и да се върна за него.
    Благодаря на всички!
  • Поздравления, Мая! Сякаш четеш душата ми и пишеш за нея! Благодаря!
    „Разкъсват всъщност личната ми тяга,
    която вечер разпва ме на кръста...
    С две думи – ветровете ми прилягат.“
  • "ще се завръщам до безсрамност гола,
    за да разпалваш бялата ми лудост." - харесва ми тази страст!
  • Да вършиш добро без да чакаш отплата и да те смятат за луд по тая причина – това е бяла лудост. Така си го дефинирах. Ама може и любовна страст да е. И черна има? Срещу черните ветрове трябва черна лудост.
    "през деня неуморно изграждам,
    през нощта без пощада руша." пише в "Черна песен".
    Преосмисляне, колебание, отричане.
    “Лудите, лудите – те да са живи!". Може "лудостта" да е стремеж към промяна, към свобода. Не си ни подсказала с подкатегория.
  • Общо-взето излиза, че лирическата е перманентно луда . Само заменя черната лудост с бяла.
    Момичета!
  • ... и в профила на тънката ти сянка ще се топя в помилващите ласки
  • Синичко... Много, много е красиво! 💖
Предложения
: ??:??