От споменът за страшната раздяла, така осъзнах, че за тебе съм живяла, сега сърцето ми гори във пламъци обвито, а утре –вледенено и на парченца е разбито.
Сега ако надникнеш в душата наранена, ще откриеш само обич огорчена и кървави следи от сълзите по лицето, пресъхнали, но още парещи сърцето.
Незная как от мрака да се избавя, и плачът раздиращ ме да сподавя, ще припламне ли любовната искра у мене, или ще чакам светлинката дълго време?
Ще намеря ли нужната противоотрова, тоест, да изпитам обич нова?! Ще мога ли пак както в теб да се влюбя, или сърцето си отново тъй ще погубя?!
Душата ми нуждае се от малко радост, от шепичка щастие или някаква сладост, че горчилката във мене стана твърде много и трябва да изпитам любовта отново!
За да мога истински пак да обичам и по поляните на щастието аз да тичам, нужна ми е грижа – топла и всеотдайна, от която да се чувствам обичана безкрайно!
Но животът е труден, а щастието – кратко, и реално мога да обичам толкова сладко единствено в мечтите ми и въображаемия свят, където е животът ми в розови лъчи облят!
"Но животът е труден, а щастието – кратко", права си Габи, живота често ни изправя пред трудни за преодоляване препятствия, но всяко едно от тях ни прави по-силни! А щастието, макар и кратко, когато е истинско и неподправено, то оставя трайни и красиви спомени! Стихотворението ти е невероятно! Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.