Отровен съм от всички

1 апр. 2004 г., 18:02

Поэзия

1508 0 0

Отровен съм от всички
Скрих се в отровата на вашите думи,
скрих се в безличната ви същност,
скрих себе си в злото наречено "живот".

Не ме карайте да дишам,
не ме карайте да мърдам,
не карайте мен да живуркам,

защото аз се спотаих да почина,
защото аз се отпуснах да изстина,
защото на мен ми се искаше да умра.

Аз се отрових от вашия въздух,
от всичко гнило разяло душите ви.
Не искам вашата помощ нечиста,
оставете ме тихо и кротко да си отдъхна.

Когато умра и няма кръв във вените,
когато изстина и няма вълни от топлина,
тогава елате ме вижте,
тогава се разчоврастете и ме лекувайте...
Аз няма да ви гледам в очите,
защото най-после се отърсих от света на
                     ЖИВИТЕ...

Но когато ме видите - Вий хората -
започвате да търсите вината.
Не я търсете, ви казвам,
и ме оствате да литна като птица в
                     НЕБЕСАТА...
Поне веднъж ме оставете и
тихо и кротко ме заровете -
там в пръстта,
за да докосна
                     ВЕЧНОСТТА...

Отровен съм от всички

Свързани произведения

Комментарии

Предложения