13 нояб. 2009 г., 12:30
Събуди ме мисъл за баба Симанка...
С невидима горест и фиби в косите.
С кирпичена къща. С разкаяна сянка.
С разстрелян съпруг, без присъда. И смисъл.
С асмите, които растяли навътре,
с превити гръбнаци от щедрост и грозде.
С чешмата от камък - послушна и мъдра.
С разпъната люлка от бора до Господ.
С оная череша, отсам тишината,
с която проходили леля и мама...
Без обич да помнят. И ''татко'' да кажат.
С най-меката твърдост на баба Симанка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация