линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
21 авг. 2011 г., 11:07

Отшелникът 

  Поэзия » Другая
671 0 18


Отшелникът

.........................

 

 

Обърка се това, което трябваше да се обърка.

Илюзиите си събирам не с крило - с ръка.

Реших да взема част от тях и да замина

отвъд представата за мрак и светлина.

 

Навътре. В себе си. В прегръдката на тишината.

Там още мога да разхождам оцелелите мечти,

без делникът да ги посочва с пръст и без да им крещи,

(че друго искал е от мен) преди да заговори с тях на “ти”.

 

Не ми изпращай кукли на конци да ме разсмиват.

Върви по своя път и нека винаги да ти върви.

Вълни от щастие душата ти да къпят и обливат,

а мен - наяве и насън - ме забрави.

 

Реших да взема част от себе си и да замина

отвъд представите за мрак и светлина.

Там всяко чувство получава свое лично име

и няма как да се превърне в болка и вина.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??