Липсваш ми, когато се събуждам
и слънцето започва да изгрява.
Светът край мене бавно се пробужда
и хиляди възможности ми дава,
а аз си мисля колко си далече...
и колко безнадеждно те желая.
И нося тази мисъл късно вечер,
когато на деня настъпва края.
И пак ми липсваш, докато заспивам,
а в тъмното ръцете ми те искат
и образът ти бавно се размива,
очите си когато силно стискам. ...