Не ме питай за нищо!
Не ме карай да изричам лъжи!
Не ме гледай от упор,
нито виновно
встрани
към краката!
Не ми давай да пия вода!
Недей ме теши!
И не смей да докосваш
така
недвусмислено нежно
ръката ми!
Аз бях тази,
която разплаква!
Аз накарах гневът
да срази!
Аз горих без остатък!
Обещаваше ми!
Беше мой!
Помниш ли?
Забрави!
Изгорени
от сол са очите ми
и не виждам оттатък.
© Павлина Гатева Все права защищены