Оттатък залеза е равнина
от слънчоглед и макови полета.
Застанала от другата страна,
аз искам красотата да усетя
и да се гмурна в онзи необят,
където съществуваш без причина
и от любов си целия излят –
ефирен цвят от райските градини.
Оттатък залеза минава мост
помежду хоризонта и безкрая.
До него страж един стои на пост
и шлемът му от светлина сияе.
Той пази тук от хиляди лета
и праща сън на земните си братя.
Безкористно обича вечерта,
със звезден шал отгоре я намята.
Оттатък залеза тече река
и напоява с благодат и време –
прилича на протегната ръка.
По нея с лодка залезът поема
към лунните портали на нощта,
които го очакват да се върне.
Една вълшебница ми обеща
оттатък залеза за миг да зърна.
28.07.23
Нина Сариева
© Nina Sarieva Все права защищены