Напусна ме светът чаровен
Прозорецът е винаги затворен
Болезнено е чувството на самота
Душата ми е пълна с тишина!
Сърцето ми пулсира, но едва-едва
В погледа ми липсва ведрина
Ти държеше нейната ръка...
Оттогава съм обречена жена!
Злокобен миг, това не проумях
С този спомен трудно заживях
Не мога с радост да се смея
За тебе, скъпи сълзи лея! ...