26 янв. 2018 г., 23:46
Няма сила която ме заставя да спра
да обичам живота и да грея с усмивка.
В ръцете си стискам свойта съдба,
а тя е такава една издръжливка!
Много бури понесох, много дъжд ме валя.
Много кал съм почиствал, аз от пътя изброден.
Но съдбата е само моя съдба.
Събирам си само приятните спомени.
Много злоба съм срещал, много завист и срам,
не прекланях глава, а с усмивка разбивах
всяка гнусна и жалка човешка лъжа.
Уморен, но достоен всяка вечер заспивах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация