Има много звезди на небето,
всяка има си своя съдба,
да се слее в едно със морето,
а пък то да ú пее в нощта.
Слънчо също приятел си има,
някой вечно замръзнал човек,
който пише за него във рима
с име странно на тъжен поет.
Има също другарче и буря,
с вятър правят букет от листа
и играят какво ще изгубя,
много стара и смешна игра.
Само мъдрите никой не иска,
че обичат да слагат врати
на природата, толкова чиста,
без да знаят, че тъй са сами.
© Веселин Веселинов Все права защищены
Привет от мен!