22 янв. 2013 г., 21:46

Отворете очи 

  Поэзия
697 0 6

 

 

Има много звезди на небето,

всяка има си своя съдба,

да се слее в едно със морето,

а пък то да ú пее в нощта.

 

Слънчо също приятел си има,

някой вечно замръзнал човек,

който пише за него във рима

с име странно на тъжен поет.

 

Има също другарче и буря,

с вятър правят букет от листа

и играят какво ще изгубя,

много стара и смешна игра.

 

Само мъдрите никой не иска,

че обичат да слагат врати

на природата, толкова чиста,

без да знаят, че тъй са сами.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах, особено края с фирософски заряд!Поздравление!
    Привет от мен!
  • Точно такъв тип произведения ми допадат най-много. Игра на думи, скрити значения, омагьосаният кръг: природа-човек, с нещо толкова очевидно за финал, но винаги гледано със "затворени очи". Благодаря ти!
  • Хареса ми!
  • Замислих се над финала...
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Върна се към думите.
    Хубаво стихотворение.
Предложения
: ??:??