7 окт. 2006 г., 23:17

Отвори ми... 

  Поэзия
1226 1 10

***

 

Отвори ми вратата към себе си,

на сърцето под тихия свод.

Аз ще вляза във теб като пролет,

ще запаля там свещ за живот.

 

Позволи ми да бъда стихия

в твоя мрачен, нерадостен храм.

Дай ми почва и аз ще посея

цвете, обич и топъл лъч там.

 

Кой ме прати в света ти от мрамор?

И защо ли дойдох? Не разбрах.

Аз съм тук. Но дори да ме няма,

в твоя свят ще оставя следа.

 

Аз съм тук. Погледни ме отново!

Аз съм птица и дъжд, и звезди.

Аз съм истина, чувство и слово.

Пред вратите стоя – отвори! 
 
                      7.10.2006

© Василена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??