Отвори ми вратата,
дето води на изток от рая.
Изгреби самотата
от ъглѝте на тихата стая
Обещай ми море
и разлистени делници сини.
Нарисувай небе
и дъга, по която да мина.
Разпръстни топлина
с юлско слънце зад облак атлазен.
Набери ми цветя,
разцъфтяващи само по залез.
Дай ми шепа любов -
да е въздухът, който ми стига.
Напиши ми писмо -
само с дума, преляла от сила.
Разкажи ме. И там
да съм приказна твоя кралица.
Изтъгувай ме сам -
от жарта възкреси ме на птица.
Нека бъда съдбата,
прекроила душата ти в бяло.
Отвори ми вратата
на гърдите си. Тази от ляво.
© Деа Все права защищены