4 мар. 2007 г., 10:38

Отворих очи  

  Поэзия
783 0 11

Отворих очи

Изскърца утрото

Слънцето се сви

И пропъди накацалите гълъби

 

Сънят ми пропълзя

В закътаните ниши на ума ми

 

Напуканите ми устни

Целунаха нечии други

 

Измъкнах се тихо

И никога не се върнах

Лутах се

Никой не ми посочи път

Никой не ми даде напътствия

 

Аз кой съм

Нима съм само едно малко

От Цялото

Кой съм аз

И какво трябва да правя

 

Седнах веднъж в един парк

И докато хората се разминаваха

И бързаха за своето някъде

Аз плаках

Но никой не видя

 

Излязох една нощ

И на един паркинг вих под луната

Като подивял бездомник

Но никой не видя

Защото светът беше овдовял

И децата му страдаха

 

Купих си нова тетрадка

За новите стихове

Но все същите неща продължих да пиша

 

Напих се

Недостатъчно

Заспах някъде

На някакъв плаж

И само океанът ме погали

 

Отворих очи

(след това)

Изскърца утрото

Изщрака...

 

03.03.2007

 

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина много интересен стил, който ми допада Когато плачеш наистина по-добре е да излееш сълзите си на нечие рамо, но често се случва и сам да преживяваш всичко...Продължавай да пишеш
  • Допадна ми, прекрасен стил.
  • Много силно стихотворение, Декстър, страхотно е...
  • много е силно и много хубаво!
    браво!
  • Харесва ми!
    Поздрави!
  • Странен човек си, но със свой собствен стил! хубав стих!
  • Това е много хубаво! Жалко е че когато човек плаче никой не вижда, но не унивай, животът е пред теб! Поздрави!
  • Страхотно, Декстър!
  • Много е силно!
  • Прегръщам те!
    Ти си знаеш...защо
  • да-ти плака и никой не видя-но много ще видят това което си-онова малкото което израства набъбнало,преливащо от потенциал и желание да бъде нещо...не плачи-вземи живота си и се радвай на усрехите си- много си талантлив...
Предложения
: ??:??