10 мая 2016 г., 11:55

Отвъд мига 

  Поэзия » Другая
511 1 9

Не е било…

Онова, което те разплаква

като мъничко дете.

Виж, часовникът

как в такт отмерва

времето на “да” и “не”.

 

Бавно връщат се стрелките

в зоната на близостта и

прегръщат се душите.

Там. Отвъд. Отвъд мига.

 

Не е било….

Позволи ми да докосна,

онова което е. Не остана

много. Няма страшно.

Протегни към мен ръце.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??