Konstance (Констанс)
19 225
23 мая 2024 г., 16:29

Отвъд мрака 

  Поэзия » Философская
244 2 4

Отдавна примирих се, че те няма.

Стрелките на часовника мълчат.

А спомените дразнещо безсрамни,

по тъмна доба в мислите гълчат.

 

Но думите изтрити от ума ми

в нощта се претопяват без следа,

подобно на магични пентаграми

съдбата безразборно пак редят.

 

И мракът е във точка на пречупване –

готов да се роди в една свръх нова!

Каквото е записано за случване

не винаги е твърде многословно…

 

Дали не е онази тиха истина,

зашепната преди нощта да свърши?

Душата ли? Пак в шепите е стисната,

а мислите са като гневен стършел.

 

В просъница ли с утрото жужат

за новото, което просто чака.

Нима не е прекрасен този свят

по малко щом прогонваш в тебе мрака?!

 

Констанс, 15.05.2024

© Констанс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря от сърце, Скитница!
  • Отвъд мрака е всичко добро и красиво!
    Много ми хареса!
  • Абсолютно вярно.
    Благодаря, Петя.
  • Ако успееш да прогониш мрака, светът е прекрасен! Но ако не успееш.....
Предложения
: ??:??