В надеждата ти името ти шепна
и топъл зов отново заблестява.
Сърцето ти от любовта ми трепна
и с нежен вопъл обичта отдава.
И чувствам те със вярата потребна,
мечтанието с порив запламтява.
Съдбата ми сега не е безтебна,
душата ми с душата твоя плава.
Откриват се пред нас картини живи
и в светове летим новородени.
Желания от искреност красиви
разцъфват в обновените ни вени.
Отвъд нещата тука обясними
две същности в едно ще са любими.
© Асенчо Грудев Все права защищены