Облян в болка
Знам, че нещата никога няма да се променят
И знам, че не мога да спра дъжда
Предполагам, че никога няма да е същото
Времето само ще го влоши,
но заслужаваше ли си всичко това
Ще намеря мястото си,
когато спра да живея с това проклятие
Бих се заключил с дни в стаята си
Приятелите и семейството ми биха се притеснили,
биха предположили, че нещо не е наред с мен
Тялото ми започна да се отказва от мен
Мислех да си го върна, но сега виждам
Няма, никога няма
Опитах
Толкова трудно
Но не мога да го извадя от ума си
толкова съм уморен
Толкова белези
Но отвън изглеждам съвсем добре
Как мога да продължа,
когато всичко, което обичам?
Вече го няма, няма го
Историята приключи за мен
В сърцето си знам, че я изпуснах,
но тя ме остави тук сам
Това е дълъг и самотен път,
когато знаеш, че вървиш сам
Всичко мина толкова бързо
Все още не мога да променя миналото
Винаги ще помня всичко
Ако можехме да започнем отново,
това би променило края
© Емил Богданов Все права защищены