Сърцето ми да се стаи не може.

Не иска вече то да се тревожи

за туй, дали зората ще изгрее,

дали небето днес ще оцелее...

Това, което нямам, е покой.

Това, което искам, аз го имам -

тук вечното движение да спре,

а неподвижното да се задвижи.

Светът е вътре в мен - създава време.

Очите ми с миражи си играят -

сърцето ми ги спря навреме,

преди небето в мен да проиграят.

И облаците в мен са аз самата,

защото като мене тяло имат,

и както вечна е във тях водата,

душата в мен не носи мойто име.