Страхувам се от кладата във себе си,
от огнените пламъци бумтящи,
от мислите завихрено обсебени
танцуващи по въглени кървящи.
Страхувам се от реплики изпуснати,
но също и от думи премълчани
заседнали в гърдите, дълго пазени,
изригват... смъртоносни са вулкани.
А лавата, стихия неподвластна,
помита цветовете на красивото,
умират светлинките там, угасват.
Превръщат се във пепел. Става сиво. ...