ОЗАРЕНИЕ
Тиква изоставена изпратих - хрупкави стъпки във снега...
Толкова далеч е пролетта - гладен се оглеждам аз сега...
Прозира слънцето през пелена - сиви облаци докрай света...
Сънен спомен от нощта ме връхлетя - цъфнали дървета...
Гарваните през деня, вечер сови - размахват те крила...
Студът се впива във носа - ледени кристалчета...
А далеч е пролетта - гладен нося се върху снега...
© Атанас Коев Все права защищены