2 февр. 2006 г., 20:56

ОЗАРЕНИЕ 

  Поэзия
598 0 0




                   ОЗАРЕНИЕ


Тиква изоставена изпратих - хрупкави стъпки във снега...

Толкова далеч е пролетта - гладен се оглеждам аз сега...

Прозира слънцето през пелена - сиви облаци докрай света...

Сънен спомен от нощта ме връхлетя - цъфнали дървета...

Гарваните през деня, вечер сови - размахват те крила...

Студът се впива във носа - ледени кристалчета...

А далеч е пролетта - гладен нося се върху снега...

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??