Аз все залъгвах думите, но знам,
че някой ден и те ще ме напуснат.
През прага ми ще скочат - свят голям.
И викна ли по тях - ще е напусто.
Ще се пръждосам и ще зъзна пак
край изворни води и пущинаци,
понеже който Богу е недраг,
оставя нему Господ често знаци.
А ти кога ще вейнеш дъх горещ
на моя сън край счупената стомна?
Аз бих те търсил цял живот със свещ
и още сто живота да те помня. ...