Две мечти –
в две преплетени детски ръчици.
Две съдби –
в четири детски зеници.
Две усмивки –
жарава разпалват в сърцата.
Умира омразата, умира лъжата.
Две деца –
на любов ме научиха.
(Колко глупеех)
Те се обичат
тя - него,
той - нея.
Тази детска игра е вълшебна алея.
Първи аз я открих и преминах по нея.
© Валентин Йорданов Все права защищены