2 мая 2006 г., 20:30

п(р)олет 

  Поэзия
752 0 0
Само пътят надолу
е път пред мен.
Нама страх, когато летиш,
защото ставаш небе...
Знам,
че боли,
но ти не плачи -
безценни са твоите сълзи.
Земята над мен с тях намокри.
И летя...
Не падам, а летя.
Не искам, а мечтая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вера Все права защищены

Предложения
: ??:??