Пада снежинка нежна и бяла
като ангелче от небесата,
но мръсния свят невидяла,
щастлива лети към Земята,
а тя е - земята - потъналя цяла,
от кал, кръв и грях е залята.
От Рая снежинката долетяла
в земите на Сатаната.
Танцува и пее, безгрижно лети,
попада в мъглата гъста и сива,
яростен вятър край нея свисти,
а тя е все тъй нежно красива
и чиста невинност от нея блести,
но в хладния мрак тя се скрива
и щом докосва тез адски земи,
с калта и кръвта тя се слива.
Падна снежинката нежна и бяла
като ангелче от небесата
и мръсния свят вече познала
тя бавно умира във тишината.
Тогава в кръвта тя видяла
безброй още угаснали по Земята
снежинки, които калта е заляла -
кристалчета нежност, убити от Сатаната.
© Незнаен Все права защищены