geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
23 апр. 2010 г., 22:53

Падаща звезда 

  Поэзия » Любовная
773 0 6

Залезът огнен небето разряза,

сякаш прониза го с призрачен нож.

Изтръпна нощта, колебливо се спусна,

за да го скрие в звездния кош.


Душата безмълвна и нажалена,

попила от тази небесна тъга,

опитваше лъч светлина да си хване,

да не потъне и тя в тъмнина.


Безбройни звезди, безбройни надежди

извиваха светла, вълшебна дъга.

Докосваха плахо, топяха копнежно

любовната мъка, при мене дошла.


Една заблестя и надолу политна,

помолих я тихо, загубила глас:

"Обич едничка ти донеси ми

и тя да е с мен до последния час!"

© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??