Приседнах тази вечер на моята луна,
говорих й дълго… за живота… за смъртта…
А тя сякаш чуваше ме… сякаш кимваше с глава…
Усещах, че и тя има сърце и душа…
Споделях й всички мъки и тревоги,
както на никой до сега…
Исках с нея босоноги
да избягаме от реалността…
За миг затворих кафявите очи…
За миг престана сърцето да тупти...
И ето, без очи и чувства аз видях мечти…
да… видях… през пролетта падащи звезди… ...