Падна метеор върху луната

30 янв. 2013 г., 09:50

Поэзия » Для детей

1127 0 1

Падна метеор върху Луната.
Вдигна ѝ цицина на главата.

И Луната беше безутешна!
Мислеше си,

че изглежда смешна!

Че я сочим и се смеем ние,
а пък няма де да се закрие,
като е сама посред небето.

Гняв и срам ѝ пълнеха сърцето.
Беше жълта, а стана червена -
толкова да беше притеснена!

- Чуй, Луничке, хубава сестричке!
Моя нежна, тиха и чаровна!
Ти във нищичко не си виновна!

Казах го и ще го кажа пак:
който ти се смее, е глупак!

Падна метеор върху луната

Свързани произведения

Комментарии

Предложения