Ще сваля от стените си всички икони,
за което, навярно, ще бъда низвергната,
но една ще запазя по усет изконен,
без църковни устои и без наставления:
изтерзан лик на ангел, прозира зад мрака,
в кал потънал, прегръща крилете сакати.
Вероятно е търсел в пространството пряка,
да възвърне живот, участ зла да отпрати.
Недостигнал целта си е паднал безславно,
уморен да кръстосва надлъж по земите
или камък по него е хвърлил мерзавец,
да отложи доброто на Божи вестител.
Ще разчистя, без ангела, всички икони,
не защото не вярвам в духа на светии,
за това, че родена и без ореоли,
белотата е бяла в най-черната тиня!
© Мая Нарлиева Все права защищены