Падналите листа

15 сент. 2007 г., 19:29

Поэзия

688 0 2

(Съвместно със Светослава Иванова)

Разказваш ми
за човешкия сън, в който се криела обич,
а в него тогава се разхождал само гневът.

Епизод с отворен край.
На земята ни, родена из основите на пепелта.
Тук, където беше рай,
сега умират хора, разбивайки нечии сърца.

Аз съм неспособен да те следвам...

Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятърът,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?

***

Разказваш ми
за изгубени хора с отнети сърца,
за избягало време и подарена съдба.

Като роман без епилог,
сътворена си от прахта на нашето минало.
Живееш и днес сама,
скрита зад лъжи, през които си преминала.

Аз съм неспособен да те следвам...
Винаги търсеща повече, отколкото имаш.
Винаги обичаща, винаги силна.
Винаги крадяща от живота любов.
Винаги закриляща всичко,
на което държи и което е важно.
Винаги жертвайки себе си...

Ти се загуби в тази история.
Позволи на вятъра да те затрупа с листата си.
Сега аз не знам кое да простя -
дали порока, свободата или слабостта...

Падналите листа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения