В един атонски манастир
книга написа един монах.
Той бе знаме, народен пастир,
лъчи озариха робския мрак!
Защо от българското се срамиш,
вместо с миналото да се гордееш!
Народе, време е да се изправиш,
ще се избавиш от тегло, ще успееш!
Първата искра се запали,
ти си бил нявга велик,
събуди се, народе заспали,
знай своя род и език!