И ето отново си далеч от мен,
мъката в сърцето става все по-силна.
Дали аз съм виновна,
къде сбърках, в какво сгреших.
Любовта ми в повече ли беше
или просто твоята се изпари.
Ако така е, знам да те забравя трябва,
но да го постигна не успявам.
Пред всички отричам връзката наша,
ах, колко ме боли от това.
Но аз съм силна,
сърцето ми в камък ще превърна
теб от там ще изхвърля.
Сама ще продължа напред.
Но вече няма да съм никога
този щастлив човек, а ще бъда камък,
никога не ще обикна,
на никого любов не ще дам.
Сама ще бъда, ще се смея на висок глас.
Ще бъда щастлива,
макар само маска да е това.
Тебе никога не ще забравя,
но напред ще продължа.
Животът ще обикна
и теб от него ще изхвърля
макар само на думи.
Но изричам ги всеки ден,
дано сама да си повярвам.