8 февр. 2017 г., 13:08

Пак е утро 

  Поэзия
396 0 6

Пак е утро, кафето изпил
тича всеки насам и натам,
само вятърът вънка унил
ромоли като бобче в тиган.
По прозорците пак замразени,
се усмихват красиви цветя,
а по спирките чинно строени,
се оглеждат тъжни лица.
Животът е толкоз измамен.
Всеки другите счита за най.
И седи ли, седи си засрамен,
сред надеждите свои без край.
Животът не е тази помия,
дето ни тикат  в главата...
И като цвете всеки в саксия
само кима, отворил устата.
Животинките виж как живеят.
Птиците виж как летят.
Те нито жънат, ни сеят,
и пак доволни си спят.

© Лебовски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "като цвете всеки в саксия
    само кима, отворил устата."
    Всеки от нас може да промени всичко това, изглежда като утопия идеята ми,но е възможна!Поздравления!
  • Много сполучливи метафори, ясни послания - например за ненаситността човешка. А би трябвало малките неща да ни правят щастливи!
  • Много добре казано! Браво!
  • Точно...
  • "само вятърът вънка унил
    ромоли като бобче в тиган." Страхотно попадение!
    Ние, хората, сме големи животни, но защо ли не можем да живеем като животинките?!
  • Защо не сме и ние като птиците?!😊
Предложения
: ??:??