pinkmousy (Цветелина Савкова)
36 14
15 июл. 2009 г., 15:55

Пак гоня вятъра 

  Поэзия » Другая
549 0 3

Защо тъй склонни сме да гоним вятъра?
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...

Не виждаме кристала у дома си,
блести измамно камъкът далечен
и тичаме, забравили ума си...

А всъщност търсим... само себе си. 

© Цветелина Савкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • @ ruba:
    По-скоро трябва да гледаме повече вътре в себе си, отколкото около себе си Но важното е да не се заслепяваме, където и да гледаме
  • Затова трябва да се откриваме отрано...
  • Много си права, Цветелина, търсим себе си. Труден процес по намиране на онова, което сме всъщност... Но ако се застопорим на едно място, вгледани в кристала, дали ще усетим вкуса на живота? Ще разберем ли защо Бог ни е създал? Нали не смяташ, че си плод на случайността... Кураж в търсенето!
Предложения
: ??:??