Как си?
Здравей, обич моя!
Видя ли небето в дланта ми!?
Щом те настигне пороя,
Пак ли за мен ще забравиш?
Очите ми как са се свили..
За да не плача.. - не мигам.
От вените капки мастило
Се стичат по стара хартия.
Рисуват светкавица. Пръскат се.
Слънцето гърчи се в мрака.
Студът ми прилича на бъдеще,
Което зад портата чака.
Видя ли как въздухът мъчи се?
В нощта се смалява до дишане
Ако ме видиш в капчуците
В теб ще закапя.
Завинаги.
Видя ли небето в дланта ми?
Ако в гръм го превърна
Пак ли за мен ще забравиш,
Както когато си тръгна?
© Деница Гарелова Все права защищены