6 мар. 2009 г., 08:04

Пак лятото 

  Поэзия » Другая
695 0 10

На жиците - една гугутка.
Светът висок, дълбок, широк.
И топъл въздухът, и блудкав,
като недоварен сироп.

И вятърът не прави нищо.
Денят седи на хълма, гърбом,
и ти го чуваш, ти го виждаш
как се приготвя да си тръгва.

А ти оставаш. Ти не можеш
от нищо да се отделиш.
И утре пак - когато дойде,
каквото дойде - ще си ти.

Във всичко пак ще се повториш
без глас, без лик... И дъбов лист
пак ще те учи да говориш,
една гугутка - да мълчиш.

 

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??