Примка - времето си нося,
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.
Кичове и силикони,
те са прави, аз греша.
Стихове химери гони
непокорната душа.
Бедна съм, сърце богато,
затова и ме боли.
Бяла врана, в черно ято,
оцелява. Надали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация