9 сент. 2017 г., 19:54
Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,
неотворените рани винаги кървят.
Сърцата имат навика да помнят:
допир, цвят и мирис.
Вечност е забравена от неизречени щастия.
Докато била съм беглец и закъсняла,
бягаща и все към теб.
Сърцата изпомпват кръв.
Ти знаеш най-добре, понеже си във вените ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация