Пак ще заспя, а утре ще стана
и ти ще бъдеш пак при мен,
и пак ще се събудя с рана,
както и в отминалия ден.

Пак ще спя, а може би ще те сънувам,
близо както никога на яве,
а през деня отново ще танцувам
с болката, която ти ми даде.

Пак ще спя, и ти ще спиш
някъде от мен далече,
а утре по-далеко ще летиш,
макар че в мен живееш вече.

Пак ще спя и всичко се повтаря,
ти се губиш в тишината,
образът ти постепенно избледнява,
но аз го пазя с мен във тъмнината.

Пак ще спя, със болката стаена,
с мисъл тъжна и безпътна,
а утре в мен ще бъде възродена
една надежда крехка и безплътна.

Пак ще спя, затварям очи,
знам и ти ще дойдеш там,
зловещо вятърът ечи
в отломките на моя храм.

Пак ще спя, а утре пак ще стана
и зная, че ще бъдеш тук,
за да поровиш малко в мойта рана,
а аз не мога да обичам друг.

2000 г.