30 авг. 2009 г., 22:26

Пак слънчева 

  Поэзия » Философская
854 0 24

Пак слънчева съм в този ден,
жарава, палеща очите,
проблясващите въгленчета в мен
нестинарски топлят ми мечтите.


С финес омайвам мисълта,
душата с нежност обладавам,
с ухание на ангелска сълза
магията край мене разпилявам.


Усмихвам се... и ето - тя,
болката побягва от душата
и само радостта, като дъга,
цветно преминава през съдбата.


И вече няма слънчеви петна,
светулките ми  са ги заличили.
Не се боя, тя - мойта светлина
извира из дълбоко и... полита.





© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??