Пак сме си същите

17 мая 2016 г., 22:30

Поэзия

1632 3 4

Пак сме си същите

Как хората обичат все за лошо да говорят.

Все се карат, все да спорят.

Други пък обичат за тъга.

И все се жалват за това, за онова.

Самосъжаляващи се бол.

Нито гладен, нито гол,

а защо е нещастен дори той не може да каже.

Знае само, че не е щастлив докато не се докаже.

Уж всички всичко знаят и разбират

и да говорят за политика и религия - не спират.

Живота си свой не могат да оправят

пък тръгват локуми да разтягат.

Това така щяло да е добре...

другото пък инак зле...

Нещастни в сиво ежедневие остават,

мозъците си с глупости обременяват.

Красота и обич отвсякъде извира,

но взорът им все в тъмното се спира.

И гледат с погледа си сив неадекватно

и всичко туй се повтаря кръговратно.

***

И пак сме си същите.

...

Izumrudkata (Катя)

2019-11-06T21:29:46+02:00

Хареса ми!
670301 (Павлина Гатева)

2017-05-02T08:50:06+03:00

Подкрепям философията на автора.
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-05-27T19:52:50+03:00

Така е...
Поздравления за творбата и посланието!
voda (Елица Ангелова)

2016-05-18T02:22:00+03:00

Така е. Един мъдър шовек е казал, че сме склонни да броим само проблемите си, а не светлите мигове. И затова сме нещастни...
Споделям идеята на стиха.