Стоя пред белия лист и исках да ти кажа,
толкова много неща, но не можех да започна.
Вгледах се наоколо - около мен бе празно!
Теб те нямаше и всичко бе пусто и някак по-студено!
Погледнах към иконата, която ти ми бе подарила,
скръстих ръце и започнах да се моля!
Исках ти да си добре и да може всичко някога да свърши,
но знаех, че само времето щеше да го покаже!
И след като измолих се за твоята любов,
внезапно моят поглед се спря върху твоята снимка.
Погледнах я и се запитах: "Защо не можеш да ме обичаш!?"
И разбрах, че да съм без теб е толкова страшно! ...