В слънчев, топъл ден
птиците милно гледаха.
Междучасие бе,
а глада отвсякъде гризе.
Тогава нея съзрях,
сладка, красива, топла и благоуханна.
От нея сърце се топи,
устните гали,
сърцето разтапя.
Пожелах я,
сърцето със стих ù грабнах.
Когато птичките я съзряха,
очите им като крушки светнаха,
хората със завист гледаха.
Сърцето ù ягодово бе,
устните и златисти.
От тигана и брашното идеше.
Сега в корема ми е тя, моята палачинка.
© Иван Д Кирчев Все права защищены