Палачът
Времето - Палач до кон изгубен
от Хълм един - до Друг пълзи.
Животът, яхнал го събуден,
а Времето-махало стръвно го руши.
И двата Хълма - в горда самота,
от високо гледат в очите Пропастта -
и галопиращ кон как диша Вечността,
как в тъмното се лута, в кобна красота -
за табунът броди из оголената им снага.
Палачът, как качулка да отметне?!
(най-хищният съдник е - конник без глава)
от Хълм до Хълм ще се протегне
каквото посече - хвърля го на Вечността.
...........................
Вечност ли си, Време,
или си ехо на откос единствен,
можем ли махалото да спреме,
или си лист от Вечността разлистен?
Р. Първанова
© Ренета Първанова Все права защищены