13 янв. 2007 г., 17:46
Палачът хвана непокорната светица,
че тя над грубостите му се бе надсмяла,
решил да види във очите й сълзица,
мачкайки в душата й невинност бяла.
На помощника си заповяда:”Ти води!
С тебе само знаеме, че е безгрешна.
Слушай ме добре! Жесток до крайност ти бъди…
Дано от страх на кладата да стане смешна!?”
Тоз час помощникът призна, че е готов
да качи “кучката” и този път на клада,
защото носи във сърцето си любов
и участта да стане жертва й се пада. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация