Stasja (Станислава Станоева)
2 2
20 мая 2008 г., 23:16

Палиатив 

  Поэзия » Философская
835 0 9
Ако се случвам в битието на епохата,
но ме лиши природата от ефимерност,
то мога ли като Христос от кръста
да дам на своя брат излишната си риза.

Дали ще имам смелост да възкръсна
в една идея, тъй алтернативна
във времето, когато всичко свършва,
а новото начало няма риза.

© Станислава Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ефимерност... Алтернатива, Висока итерферентност, солидна фундаменталност...... Звучи, като научна дисертация. Де да знам, може пък така да се пише "научна поезия" /е, човек се учи докато е жив/ Открехнах се на нещо..."ново". Не е лошо все пак. Поздравче!
  • Трудна работа...И вероятно временен резултат...Но идеята е страхотна! Поздрави и добре дошла!
  • добре заварили, хора!!!
    а на Радост - просто я прегръщам!!!
  • Доста високопарно, но го отдавам на нахъсания старт/преди публикацията още/...и Владо...в поезията няма професионализъм...
  • леле...
    днес чета диагонално, но се радвамя че това не го пропуснах!
    поздрав!
  • човечко...
  • Зависи... от крачолите на времето!
    Готино стихо!
    Добре дошла и тук!

    Ave
  • И на мен ми хареса!
  • В две строфи- психоанализа с реторично Аз- питане. Всяка река има не само начало, но и край. И отговорът е там някъде- по водата...
    Много професионално и интелигентно! Поздрав!
Предложения
: ??:??