29 мар. 2023 г., 10:31

Палячовци 

  Поэзия
219 3 6

Защо сме толкова самотни

щом живеем в пренаселен свят.

Защо погубваме това което

искаме да бъде с нас.

 

Защо сме толкоз разрушителни?

Обиждаме се ,хулим и вредим

а щом останеме самички

за любовта тъжим.

 

За вярата кълнем се в вярност

но с лекота ще съгрешим...

и едва ли някога ще си признаем

че лъгали сме но за истината ни боли.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Доче коментара ти ме зарадва много!Хубав ден!💐
  • Добър въпрос... Защо? Защо ли?
    Светът отдавна се побърка
    обърнат със глава надолу.
    Коремът пълен ли е - мърка
    и важното е маловажно,
    а маловажното за жалост
    в основна ценност се превръща...

    Замисли ме... Благодаря.
  • Защо сме толкова самотни
    щом живеем в пренаселен свят."

    "За вярата кълнем се в вярност
    но с лекота ще съгрешим..."

    Разстрелващи истини си излъчил в стиха си, Приятелю!
    Дано се вгледаме самокритично в себе си...
  • Благодаря,Приятелю за разбирането и любими!Младене!!!
  • Благодаря ви момичета за подкрепата и разбирането!Пепи 🌹,Пчеличке 🌹!!!
  • Добре си опоетизирал асоциализацията на съвременния човек!
Предложения
: ??:??