Панацея

30 дек. 2021 г., 07:30

Поэзия » Любовная

742 3 2

Понякога, при много лошо време

у мен я наболява любовта.

Хронично е. Отдавна наранено -

сърцето ми от мъка изваля...

И някак си оставам само в думи.

Забравил сякаш как да чувствам,

аз знам, че с времето загубих

да бъда другаде, освен в изкуство.

Сега съм тук. И повече ме има.

Омръзнаха ми полети на сляпо.

Дотегна ми да давам без да взимам.

Да бъда в сянката на нечий свят...

Останаха ми няколко си стиха.

Дълбоко са, навътре, като в плен.

Дано са без мастило, толкоз тихи,

че в щастие ме сбъднат някой ден...

Понякога, когато е валежно,

студено до замръзване на кръв -

лекарствата за моите болежки

са влюбената ти душа и плът...

Стихопат.

Danny Diester

Ida-L (Лидия)

2021-12-30T10:51:56+02:00

Добре завърнал се! Липсваха ми тези твои си думи и словосъчетания ''валежно", "наболява любовта" - правилни, но много твои. Харесах!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-12-30T08:13:43+02:00

Хиляди пъти, прекрасно! Весели празници!