Нощта - княгинята на моя свят 
в този час със сън неземен ме дари.
И макар очите ми да бяха закрити,
съзерцавах Нейната ювелирност 
пред мен да блести.
Придворната дама на моите видения
в тази нощ с обаяние ме плени, 
ангелът приседнал напомни ми
за петимни от мен благоуханни лъчи.

Часовникът до нея хтонично изобразяваше
синкретичното съмнение.
"О, ефимерен мой блян!" - замирайки
изричах със благоговение.
Трансцендентното ми тяло не познава
не познава що е диво и първично,
оставам прикрепена към земята,
някак упоена от тази пародийна драма,
ридаейки истерично.

Мечтаната реалност замества илюзорната действителност,
умирайки се раждам всред девствено серафичния й сняг,
като феникс наблюдавам ангела, гледащ ме язвително,
болка съзирам във евино нежните очи,
които ме заливат с омайващ парфюмен екстракт.

Часовникът брои дните на моето неизживяно битие,
ангелът единствен ме видя със затворените си очи,
но снегът смъртоносен мълниеносно се спусна устремен и
обви трансцендентното ми тяло,
разпери мощните си двери, за да ми покаже пътя към Смъртта - 
арбитражното си острие.

Сетне музикални необяти нахълтаха сугестично във моя ум,
соларният призрак яви се отново с милостта си сардонична,
снегът летеше над нас, намеквайки някак романтично,
че душата ми стихийна буря е и зове за вековен бунт.

Всичко бързо се стопи - незнайно как избухна във плам, 
настана Ад апокалиптичен, 
пропаднах под пътя ми неизвървян.
И макар очите ми да бяха закрити от дяволския прах,
сънувах княгинята на моя свят, 
даряваща ме със неземен сънно-огнен блян...