Нощта - княгинята на моя свят
в този час със сън неземен ме дари.
И макар очите ми да бяха закрити,
съзерцавах Нейната ювелирност
пред мен да блести.
Придворната дама на моите видения
в тази нощ с обаяние ме плени,
ангелът приседнал напомни ми
за петимни от мен благоуханни лъчи.
Часовникът до нея хтонично изобразяваше
синкретичното съмнение.
"О, ефимерен мой блян!" - замирайки ...